Осланено гледа, мамо, мойта обич млада.
Пуста веда срàма няма! - Взе, че ме окраде!
С либето ми, мила мамо - с Гьорги се закача.
Болката ми е голяма! Има ли илàчи?...
Всички се посбутват, мамо. Де ли да се дяна?
Нека, Боже, черна яма глътне мойта рана!
Гьорги у дома не иде - в чужди двори гледа.
Вечер дебнел я до зùда тая хитра веда.
Боже, как му вярвах само! Пуста орисùя!
Как кълнях се в него, мамо, че е най-добрия!
17.07.1993, 7ч.
-----
- "илачи"/тур./ - лекарства.
- Стихотворението е написано
без конкретен повод.
Няма коментари:
Публикуване на коментар