698. ВЛАДЕТЕЛ НА СЕДЕМ ВИСИНИ /31-ви май/

Посвещавам на Икар, дръзнал да докаже, че копнежът да летим
към слънцето на любовта , ни извисява и ни дава небесни крила! 
Без стремеж към летене, без вяра в силата на собствената ни светлина
сме обречени да тънем в мрак и в самота.
-----------------------------------------

Очаквам те, възкръснало летене,
повярвало в небесните крила!
От тежка карма беше покосено -
да знаеш само колко ме боля!
Днес благославям през сълзи безкрая,
задето ново тяло ти е дал.
Как искам всички тука да узнаят,
че пак си жив, че пак си символ бял...
Отдавна знаех, че ще те открия
сред дебрите на старата Земя.
Със благослов на Йосиф и Мария,
за новата ни среща гръм гърмя.
Щастлива съм, че страстно ме залюби,
владетелю на седем висини!
Напук на мрака - злобен и проскубан,
най-висшата любов ни осенù!

31.05.1993, 10ч.
-----
Икар според старогръцките легенди е загинал, докато летял към слънцето.
Просто е бил залепил с восък крилата си и това го погубило. 
Същото се случва и в живота. Когато мъжът обича с фалшива любов
жените, срещнал по пътя на съдбата си, няма как да достигне до СЛЪНЦЕТО 
на истинското щастие, към което всеки от нас се стреми.
Но, когато мъжът-светлина литне със силата на небесните си крила към слънцето на своята единствена и неповторима любов, 
той се сдобива с вечен живот!
Няма нищо по-страшно от фалшивите крила на чувствата ти към човека,  който обичаш всеотдайно.
И още...Добре е да се знае, че ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ можем да изживеем само със сродната си душа - именно тя е слънцето, към което се стремим цял живот.
Всичко останало е заблуда...