648. СЛОВОТО НА СОЛУНСКИТЕ БРАТЯ /11-ти май/

На този ден венци небето сплита -
венци, във чест на Кирил и Методий.
Божури и синчец цъфтят в душите,
а в утрото кънти: "ВЪРВИ, НАРОДЕ!..."

За празника си скътал дреха нова.
Прочистил си духа си, за да блесне.
Преборил си душевните окови,
загърбвайки тревогите и стреса.

Нахлуват в тебе вдъхновени трели,
които славят Солунските братя.
Куплетите, към слънцето поели,
света зареждат с пориви крилати.

Прекланяш се пред делото велико,
чиято скрита сила е огромна.
Тя словото превръща във реликва
насред житейската каменоломна.

Прекланяш се пред братята титани,
затуй, че се пребориха със мрака.
Надвиха го с лъчи богоизбрани,
с безсмъртен факел, от слепците чакан.

И ще пребъдат българските гени,
защото тъмнината в нас я няма!
Сполай, да кажем, хора възродени
и да запалим златна свещ във храма!

11.05. 2007, 8ч.07мин., петък.
------