631. ЛЮБОВ СМЕ С ТЕБ, КОЯТО НЕ ПРЕСЕКВА!... /30-ти юли/

На Б.

 Вглъбена в себе си, по детски плаха,
несвикнала подкрепа да си проси...
Такава бях. Такава ме видяха
лъчите ти в онази утрин росна...
Разменяхме си мисли вдъхновени,
в душите ни небесен гейзер вреше.
Туптяха слепоочните ни вени,
защото се познахме безпогрешно...
И блесна в нас копнежна необятност.
Какво ли нè си казахме мисловно.
Не зная как ще продължим нататък,
но знам, че за летене сме готови.
Затуй сега ми е безкрайно леко-
сред твойта златна синева се рея!...
Любов сме с теб, която не пресеква,
свещен елèй излива се от нея.

30.07.1993, 11ч. 
-----
От 1991 до 1994 живеех изолирано от света, работейки
денонощно с енергиите в тялото си 
след завръщането ми от Германия. И съответно не бях влюбена
в реален мъж, когато съм писала горните строфи.
С това стихотворение Нирвана пророкува
онова бъдеще през 2004г., когато ще се срещнем
с моя любим. Поезията /900стихове/ разпалваше вярата ми в
любовта с моята сродна душа, докато работех къртовски,
произвеждайки потоци от фотони,
прикована към галерата на самотата си.