613. ЗАТУЙ НЕБЕТО ОГЪН НИ Е ДАЛО.... /13-ти юли/

  

За мен си рицарска любов!... Едва ли
в забрава да потъна бих могла.
Омайвай ме!... Какво, че зимни хали,
ни пращат ревност с ледена мъгла!
Животът ни е мрежа от задачи.
Сега сме в период, за който знам,
че мракът от безсилие ще плаче,
а егосът ще търси прошка в храм.
със вяра и с пламтящ копнеж излизай
срещу пълчищата от сили зли!
Сега, когато си с небесна риза,
рушим със теб айсбергови скали!
Спомни си кой ни прати тук, любими.
Кой начерта ни звездния маршрут...
Не си припомняй нечий намек зимен!
Стани вулкан за злото с поглед луд!
Със тебе ще рушим пиедистали!
Със теб сме дух велик, неотразим!
Затуй небето огън ни е дало -
НАЙ-ЛЕДЕНОТО ЗЛО ДА ПОБЕДИМ!

13.07.1993, 8ч.15мин.