На Борис с благодарност за всичко!
До сълзи ме разнежи гредоредът.
Напомни ми за дом, така обичан,
за детството, за сянката му бледа,
която иззад времето наднича.
В уюта тих на бабината къща
зараждаха се мойте чувства чисти.
Едно момиченце сред мрак намръщен
с доверие съдбата си разлисти...
Приветстваха ме гюловете свежи
в градинката със росни аромати.
А как се сгушвах в бабината нежност!
Как литвах с плахите мечти крилати!
Душата ми се будеше с усмивка,
с боричкане и с радостни сюрпризи.
Напук на кармата със поглед кисел,
в големия живот щастлива влизах.
Ако небесни чувства те зареждат,
сиянието ти с любов ще свети.
И ще растеш до огнена безбрежност,
и ще догонваш звездните поети.
1.05.2007, 8ч.16мин., вторник.
---
Късно снощи с Борис пристигнахме в един частен
хотел в Орешак. Стаята имаше гредореден
таван и пробуди в мен забравени асоциации
от детството ми...
Няма коментари:
Публикуване на коментар