Омразата е вещица, мъжът ѝ - вещер,
а злобата им с тиня ни залива.
Той - сложил маска - удря с мисли тежки.
Тя - бълва клетви със ненавист дива...
Защо, защо животът оскотява?
Защо подмолно ни забиват ножа?
Псувните властват, викат си: "Наздраве!..."
А ти се питаш: - Много ли е сложно,
да бъдат демоните озаптени?
Къде са усмирителните ризи?
Човекът, който паникьосан стене,
защо със болка във дома си влиза?
Кой затъмнù прозорците с пердета?
Тампони кой си слага във ушите?...
Не е ли време всеки да ошета
в душата си, намръщено сърдита?...
Копнея да възкръсне синевата,
заложена във българските гени!
Копнея любовта - богиня свята,
да ни превърне в хора възродени!
1.05.1993, 13ч.
----
Стихотворението с неговите пророчески нотки всъщност е писано точно за днешното време - 2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар