581. КАТО ИЗРИТАНО КУЧЕ... /4-ти юли/

Не надничай в душата ми!...
Значи, казваш, духовен си бил?
Пълна глупост, приятелю!
Призрак синкав си в тъп водевил!
Насред дните умислени
суетата ти лъсна пред мен.
Е, какво пък - брависимо!
Проумях, че със грим си роден.
Проумях, че покварата
е наляла в душата ти смрад.
За посмешище прави те -
маниерен, с пантофки, с халат...
Осланяваше дните ми!
Моят свят бе до смърт отвратен.
Като куче изритано
ще скимтиш подир новия ден!

4.07.1993,, 12ч.
----
Националният празник на Америка.
---
Стихотворението е написано през 1993г.,
без да има конкретен адресат.
Но явно подсъзнателно съм го адресирала до
кухата личност с красива фасада Р.И.от моето бъдеще.
С този човек се запознах през 1999г. Успях да се
освободя от присъствието му през 2003г.,
когато приключи общата ни карма.