На Тим Скайлер!
Може би близо си, Тим? Гледаш звездите...
Може би радва те, Тим, морският бряг?
Тъжни са нощите, Тим. Сенките скитат.
А самотата ми, Тим, пада въззнак.
Мощни светкавици, Тим, гонят се горе.
Доста зловещо е, Тим! Мрак е край мен.
Черно е утрото, Тим! Тегне умора.
Лебед отчаян съм, Тим, в буря ранен.
Твоята нежност е, Тим, влюбена песен,
влязла вестително, Тим, в звездния храм.
Там светлината ти, Тим скоро ще блесне...
И към душата ти, Тим, пътя ще знам!
5.07.1993, 9ч.40мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар