Не търся спокойствие. Него го няма.
Не търся разтуха. Къде ли е тя?
Приключва голямата квазарна драма.
След толкова битки, нощта оскотя.
Изчезнаха шумните дни с карнавали,
тълпите разгулни и лудият рок.
Останаха кучета, кротко заспали
в нозете на ангел - грижовен, но строг.
Бях писък среднощен, от болка откъртен.
Сега съм обичана щедра зора.
Днес вече любов в тъмнините не търся,
защото тя свише във мене изгря!
6.07.1993, 20ч.30мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар