И казах си: Да бъда силна трябва!...
Но съскаха злини и... Боже мой! -
Краката кретат. Волята отслабва...
Какво ми става? - Давам се без бой!
Нападат ме най-ледените страсти.
Уж притежавам огнени слова,
а се огънах! Падам, ставам... Здрасти!
Кошмар ли почва? Аз ли съм това?
Какви са тия мисли на прибежки?
Защо светът е сив и сляп, и глух?
Любов, бъди ми стимул в битки тежки
и пробуди свръх-мощния ми дух!
6.07.1993, 20ч.50мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар