603. ЛЮБОВТА В БИТКА С ЛАМЯТА /6-ти юли/

Възмездно ù пронизвам телесата.
Ламята е вбесена и свисти.
Напада ме. Отвръщам й стократно.
Небе огряно, ангел мой си ти!
С вик леденото пръстче ù отсякох,
че силата си беше скрила там.
Горещо е. Но ще се справя някак.
Повтарям си, че няма да се дам.
Ламята, всъщност, е смъртта проклета,
родила се зад пъклени врати.
На любовта се гърчи във нозете,
за миг не спря с омраза да свисти.
Главите ù от девет, вече две са.
Готов ли си за сблъсък, принце мой?
Ще хвърля пясък във очите бесни,
за да се включиш в адския двубой.
Присъдата е ВИСША и ИСКРЯЩА.
със чудеса ще пазя твоя тил.
Олимп магически лъчи ни праща,
за да сме по-безсмъртни от Ахил!

6.07.1993, 21ч.35мин.