Пак облаци...Пак празен зее джобът...
Подлага ни на изпити съдбата.
Дали животът във хазарт се пробва,
или е рухнал шансът безвъзвратно?
Виж утринта - и тя пари си няма,
но има изгреви с лъчи свещени.
Тя прави любовта ни тъй голяма,
че би ни завидял дори Есенин.
Ще пиша стихове! Нали са злато?
От ценностите им ще богатèя.
На хората надежди ще разпратя,
за да повярват в приказната фея.
Ще ги даря с крила и с утрин птича,
за да летят, по-волно от поети...
Ще ги науча страстно да обичат,
загърбвайки омразите проклети.
Доброто в нас, което не умира,
отсява златните зърна от плява.
Днес любовта ни с вдъхновена лира
маннà небесна почна да раздава!
12.06.1993, 8ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар