На теб - неотразим и вечен!
Във общото ни бъдеще се вглеждам
и вече знам - мечтите ти не спят.
Усетих разтуптяните копнежи,
извиращи от твоя тайнствен свят.
Нали не си забравил, че те чака
миропомазаната синева?
От делниците измъкни се някак
и празник ще настъпи след това.
Каквото и да мислим, за добро е!
Каквото и да сеем, ще цъфти!
Превръщам те във лотос, слънце мое,
за да се влюбиш в любовта и ти!
25.08.1993, 11ч.30мин.
-----
Редактирано на 12.07.2009г. -
6 години от смъртта на баща ми Димитър.
Мир на праха му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар