В парка сме на разходка с моя син!
-------------
Прекрасно е, че вече смело мога
с гласа на истината да говоря.
И ще изгарям сенките двуроги,
и ще ломя душевните коптори.
Денят отрано мислите ми стресна...
Със моя син сме в парк насред квартала
и там видяхме ранобудна плесен
в души, които зимно са заспали...
Дечица две със пухкави крачета
щрапуркаха...А майките им само
ругаеха белите им проклето...
Синът ми потъмня от болка няма.
На три места отсядахме със него
и в трите кафенета - млади хора.
С манталитет цигарен, с вид напрегнат -
висяха тук, като на стълб позорен.
Нима са във капан на зла магия?
Кой към света на мрака ги залости?
Нирвана гледа и мълчи - боли я!
Но с друга цел повдигам тук въпроса. -
Говоря за дечицата невръстни,
зареждани с омраза непростима.
Нима напразна жертва даде Кръста? -
Защо бесът е жив? Защо го има?...
23.06.1993, 12ч.36мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар