Завръщам се! Лети към теб експресът.
И аз към бъднините ни летя.
Днес утринта е страстна поетеса,
а стиховете - влюбени цветя.
Очаквай ме!...Мечтани дни ти нося
сред хиляди взривени светлини.
Спиралният ми свят е безвъпросен,
пред него рухват всякакви стени.
Живях живот жесток и безсърдечен.
Без твойте ласки мъртва сянка бях.
В самия ад зъл гарван ме завлече.
Разбрах какво е, да си стъпкан смях!
Не зная как е с теб, но аз не мога
да съм любов с прекършено крило!
Преборвайки се с бесове стороги,
разбрах, че да си сам, кошмар било!
Работех денонощно със години,
за теб припалвах в храм вълшебна свещ...
И изведнъж с гръм пъкълът се срина -
най-сетне чух, че с горест ме зовеш!
6.08.1993, 11ч.40мин.
-----
1.Продължавам да съм във влака за София,
идвайки от гр.Стамболийски.
2. Днес е 6-ти август - Ден на Хирошима и първата
атомна бомба, наречена БЕБЕТО /какъв цинизъм!/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар