Защо ли завистта край нас се мръщи,
щом от лъчи душата се извайва?
Не искайки да сме едни и същи,
с теб сме озарение безкрайно...
Не е ли нашата любов вселена,
зачената от слънчеви спирали?
Със теб сме два копнежа окрилени,
със огън, който свише са ни дали!
14.06.2007, 6ч.15мин., четвъртък.
------
Няма коментари:
Публикуване на коментар