Заради теб, любов, така израснах,
последвала крилатите копнежи.
Насред света, изнервил се опасно,
се извисих до твоя свят безбрежен.
Превръщах светлината си във лава,
за да обжарвам èгосът себичен.
И мракът вечен взе да се стопява.
Светът започва звездно да обича.
Прекрасно е да си душа огряна
и Птица жар да си във утрин бяла!
Със страст взривяваш страстните камбани.
И възкресяваш мъртви катедрали.
18.08.1993, 13ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар