817. ПТИЦА, ВЛЮБЕНА В ЗОРАТА! /9-ти септември/

ЖАР-ПТИЦАТА, СИМВОЛИЗИРА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Не искам да съм падащо листо!
Ще бъда птица, влюбена в зората.
Макар,че често питам се: "Защо
съдбата птича е така превратна?".

Жадувам да летя към онзи юг,
зачеркнал всички зими и покруси.
Но знам, че мисия си имам тук,
където цар е властникът безчувствен.

Самотна съм!...А лотосът мълчи. -
Не може да ме стопли и да иска.
Погалва ме със рицарски лъчи,
но пак ме мъчат разни зимни мисли.

Днес вятърът възбудено шуми.
Целува ме, по-блеснал от зората.
Кълне се вдъхновен, че вдън-земи
горчивите ми чувства ще запрати.

Макар самотна, вярвам в любовта,
надвиваща душевните ни зими!
Как искам, Боже, звездно да летя,
за да достигна висини незрими!

9.09.1993, 15ч.
----
Девети септември е рожден ден на Петър Ст. от Варна -
полубрат на сина ми /по бащина линия/. Честито!
---
На  9-ти септември през 1985г.
организирах кръщение на моя 2-годишен  син 
в Драгалевския манастир. Кръстница му стана приятелката ми
Здравка Димитрова Тàкова. Желая ù здраве и
дълголетие! А на израсналия до синевата на доброто  Боби - 
неспирен  възход към лотосната светлина!
ПОСВЕЩАВАМ това стихотворение на слънчевото момче,
което родих, за да доказва на света, че някои хора
са призвани да владеят духовните селения и да
служат на човешкото  добруване с много любов
и всеотдайност, преодолявайки околния мрак...