819. КОГАТО ПОТЪВАМ В НОЩТА... /11-ти септември/

Загробват смеха. Как боли!
На здрачния свят му призлява.
В пустинята - мъртви скали.
А слънцето - черно-кафяво!
Какво да направя? Какво?
Небето ли с вик да разцепя,
или да подпаля дърво
сред дните с изсъхнали степи?
Сияние златно, нали
ми пращаш лъчи търпеливо?
С незрима любов ме галù,
когато през сълзи заспивам,
когато потъвам в нощта,
да търся бездънна утеха...
Не мога греха да простя,
затуй, че от мен те отнеха!
Зла сила държеше те в плен -
безпомощен, чужд и замаян...
СВЕТЪТ Й, ГРОБОВНО СТУДЕН,
ДА ЧАКА ГНЕВА НА БЕЗКРАЯ!


11.09.1993, 21,03ч.



--------

-------ака гнева на безкрая!

11.09.1993, 19ч.58мин.