Пред нас е утрото на Белмекен,
със панорамна гледка, рос-росùла.
Върхът-титан, небесно окрилен,
на любовта ни дал от свойта сила.
Върхът-магнит, излъчващ мощен зов.
Противник на житейските умори,
зареждаш волята със стимул нов,
за да вървим нагоре, все нагоре!
Не си ли оня Белмекенски лъв,
превъплътен във вятър със корона?
Вихрушките студени погваш пръв
и от съдбите с ярост ги прогонваш.
Не си ли Белмекенски стихнал свят,
от който бликат ручеи и страсти?
Те искат жаждите да утолят.
Помагат на крилата да израснат.
Обичам те, когато ме зовеш
към висината, влюбена в поети.
Обичам да ме галиш с поглед свеж
и с Белмекенска светлина да светиш!
17.06.2007, 22ч., неделя.
-----
В събота вечер с Б. спахме в хотел "Белмекен"
- спортната база.
Няма коментари:
Публикуване на коментар