На моя син - с пожелание,
да даде простор на светлината в себе си!
--------------------------------
Към пет е, някъде на ранина.
Синът ми спи. Светът изнервен - също.
Нощта след свойте битки охладня,
стопява се и в утро се превръща.
Зад блока, който още е сънлив,
небето ранобудно ми подсказва,
че трябва да подхвана нов мотив,
напук на темите със метастази.
Не искам остър стих, взривен от яд,
тревогите са облаци излишни.
Подвластна на копнежа си крилат,
за слънчеви сияния ще пиша.
Като в гора, огряна от лъчи,
идеите ме галят рос-росѝли...
Синът ми спи. Разтапям се почти.
А той бълнува и се гушка мило...
Унасяйки се, полетях натам,
където приказен живот ни вика,
където на света ще се раздам,
със силата на щедрост звездолика!...
В детето ми изгрява ангел нов,
изпратен, за да ме напътства свише.
Под знака на вселенската любов,
той живата вода във мен отприщи!
22.06.1993, 5ч.50мин.
-----
Няма коментари:
Публикуване на коментар