Камбанен зов. Разсъмване. Сапфири...
Далечината тайнствено гори.
В душата нежност на фонтан извира.
Цъфтят безмълвия. Струят искри...
Небесен гонг... Пулсираща Нирвана
превръща в храм огряните тела.
Нали си с мен, любов богоизбрана?
Нали духът ти с моя дух се сля?
Гальовен вятър се прехласва мило
по синевата, румена от свян.
Прозрачните морета, дъх стаили,
откриват своя миг неизживян.
Възбуден стон...И длани се заравят
на чувствата в огряните коси...
Пробуждане... Насън или наяве
до седмото небе ме извиси?
7.08.1993, 7ч., събота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар