772. В ПРЕГРЪДКИТЕ НА СВЕТЛИНАТА!... /1-ви август/

На теб, който носиш вечността в себе си!


ЩАСТЛИВА СЪМ! ЩАСТЛИВА СЪМ! ЩАСТЛИВА!...
САМАТА ВЕЧНОСТ МЕ ОБИКНА, ХОРА!
И ЕТО Я - ТЪГАТА СИ ОТИВА.
И ЕТО МЕ - ПРЕЗ СЪЛЗИ ВИ ГОВОРЯ.

ВЕДНЪЖ СЕ СЛУЧВА НА СТОТЕ ГОДИНИ
ДА СЕ ЦЕЛУНАТ СЛЪНЦЕТО С ЛУНАТА.
И САТАНАТА В КАМЪК ДА ЗАСТИНЕ.
И ПРИЛЕПИТЕ В УЖАС ДА СЕ МЯТАТ.

ВЕДНЪЖ СЕ СЛУЧВА, ЛЕБЕД ДА ЗАПЛАЧЕ,
ПРИМРЯЛ В ПРЕГРЪДКИТЕ НА НЕЖНОСТ БЯЛА.
ЗАВИЖДАЙТЕ МИ, ГУБЕЩИ ИГРАЧИ -
ЗА ИДОЛ ЛЮБОВТА МЕ Е ИЗБРАЛА!

1.08.1993, 1ч./през нощта/.