813. А ТИ, ЛЮБОВ, СИ ЦЯЛАТА В ЛЪЧИ!

ТИМ до МАРИ:
----
Животът е със сънени очи...
Ръцете ми те търсят полудели.
А някъде разнежен блус звучи
и тъжна самота глава е свела.
Незрима въртележка ни върти...
Къде съм аз? Къде си ти? Къде сме?
Дали долавяш пак любим мотив,
заплакал във баладите на Пресли?
Научих се високо да летя
и със омразите да не говоря.
Покрил съм аз със траурни цветя
сълзите, влезли на нощта в коптора...
А ти, любов, си цялата в лъчи!
Раздаваш светлина и страсти луди!
Разнежен блус в душата ми звучи
и те приемам като звездно чудо!

5.09.1993, 9ч.52мин.
Стихотворението е написано много отдавна,
но се отнася за теб, моят звезден любим! За мен другите мъже 
просто са незрими! Припомни си, че
Нейно Величество ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ
винаги е извън времето и пространствто за двама, които
са създадени един за друг!

-------