С влак от София до гр.Стамболийски и обратно...
----------------------
За малко заминавам. Ще се върна.
Но въпреки това, ми е смрачено.
И теб те виждам някак си посърнал.
Защо? Ще бъда тук след два-три дена!
Мълчат в купето. Вестници разлистват...
Багажи се прехвърлят в коридора.
А аз в тефтер редя здрачени мисли.
Съдбата си наричам безпризорна...
Усещам безтегловна любовта си,
обсебена от лепкав песимизъм...
Но знам, че истински като израсна,
ще рухнат мислите ми черноризи!
3.08.1993, 10ч.35мин.
-----
Кой знае как, но съм запомнила, че в селото,
свързано с най-ранното ми детство -Поповица,
Пловдивско /недалече от гр.Стамболийски,
където отивам днес/, в продължение на години,
на 3-ти август много хора са се хвърляли
под влака, слагайки край на живота си.
Знам, че съществува прокоба, която упражнява
опасно хипнотично въздействие върху някои
по-лабилни психики от моето село и това е свързано
с въпросната дата, с нейната лоша енергийна вибрация.
В такъв случай, питам се - дали е съвпадение,
че точно на 3-ти август пътувам точно с ВЛАК
в посока родния ми край, пишейки стихотворение -
мантра с минорно звучене, но с оптимистичен
финал? Нирвана твърди, че след днешния ден
въпросната прокоба, която тегне над родното ми
село, щяла да бъде озаптена. Нямам основание
да не вярвам на небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар