Разпуква се зората, мержелèе...
Посрещам я с куплети вдъхновени.
Най-сетне зная моят принц къде е!
И зная колко е копнял за мене.
Сега, на ранинàта в часовете,
той своята подкрепа ми изпраща.
Как искам световете да усетят,
че любовта ни е любов пламтяща!
Излъчва тя пулсиращи сигнали
към дните тъжни, за да им напомни,
че във живота вече е изгряло
на бъдещето слънцето огромно.
Че Пепеляшка, приказно красива,
обича своя принц, щастливо блеснал.
От злоба завистта ще се превива
и ще свистят фалшивите принцеси.
Надвила своите кошмари снежни,
Земята ще е свише озарена.
Копнежни длани с ореолна нежност,
тъгите ще превръщат във летене!
28.08.1993, 6ч.
-----През 1991г. /5 юни/ направих и невъзможното, за да се завърна в България, след като бяха ме заключили в Германия и ме държаха изолирано от света няколко месеца - искаха да ме принудят да остана там и да работя с енергията си за тях, подкупвайки ме с щедри материални обещания. Но отказах, защото трябваше да се завърна в България. Уплаших ги, че ще умра, защото започнах дълго гладуване - цели 17 дни пълен глад. Така ги принудих да ми осигурят обратен полет към родината и се озовах в самолета Франкфуркт-София..
Знаех, че моят "принц", т.е. моята енергийна половина в любовта живее в София и че за да се срещнем, трябва да работя неуморно /вече 24 години/ в ролята на Пепеляшка. Откакто се помня винаги съм се трудила денонощно и неуморно за нашето духовно израстване, което като стане достатъчно мощно ще ни привлече с магнетизма си и най-сетне ще се срещнем. А после ще започнем да променяме света чрез чудотворната сила на своята обща светлина, докато го превърнем в приказно място за живеене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар