Крилата ми ще са ефирно леки,
по-леки от воала на Венера.
Дъхът на завистта от яд ще секне.
Ще се стопят омразите от вчера.
Ще бъда изгрева на твойта пролет.
Копнеж ще съм в душите златолики.
Ще ме ухажват ветровете волни,
но аз не бих се влюбила във никой.
Обрекла съм се да съм само твоя,
защото до забрава те обичам.
Когато си ме зърнал сред безброя,
си знаел, че съм твоето момиче...
Свирете мощно, страсти на Росини!
Танцувайте, сияния крилати!
Отварят се във нас лазури сини,
а любовта ни се превръща в святост!
24.06.1993, 11ч.
------
Няма коментари:
Публикуване на коментар