Боже, колко утринни цветя!
Искам лотосно да се разлистя!
Любовта ли? В мен живее тя -
по-блестяща е от извор бистър.
Насред мъдра горска тишина,
в царството на дни, до болка хладни,
с юлска мъдрост ще ме осенят
страсти, сеещи вселенска младост.
Точно като първата зора
зная как невидимо да галя.
Мога като изгрев да искря,
да се сливам с висината бяла.
Кой ми праща влюбени цветя?
Кой поиска днес да се разлистя?
Кой превърна в гейзер любовта?...
Ти ли, рицарю, с копнежи висши?
26.06.1993, 8ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар