Каква радост и прилив на сили!
Запях страстно с гласа на душата...
Класят в мене жита подранили.
С любов гледам лазурите златни.
Не знам, мили, защо съм такава?
Наглед само приличам на всички.
Дълбоко в мен Нирвана изгрява,
затуй с висша любов те обичам!
Видях много - и вълци, и хора.
Видях даже деца озверени.
Дочух ангел, без глас да говори,
че тук стрелят по горди елени.
Нали помниш? - Зората сме ние.
Затуй много лъчи сме раздали.
Във теб огън небесен се крие,
а в мен греят вселенски кристали.
6.06.1993, 8ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар