Огън извира от изгреви страстни.
С мрака се бори живот-исполин.
Тежкото минало траурно гасне,
а хоризонтът е розово-син.
Гърчи се в тъмното кармата сива,
с нейните ледени змийски очи.
Злото в гори тилилейски се скрива.
Вик на триумф в тишината ечи.
Пусти пустеят жестоки арени.
Болки се взират във спомен ръждив.
Песен поемат мечти осланени.
Слива се с утрото огнен мотив.
Идат възкръснали Сùрни недели,
с тежки кенари и с везан гайтан.
Севди, развяли ръкавите бели,
стъпват по губер, небесно тъкан.
Слънце огрява лицата прекрасни.
Рухват омрази сред сенки и дим.
Вече животът самотно не гасне,
а се превръща в левент несравним!
8.06.1993, 9ч.31мин.
---
Сирна неделя - ден за прошка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар