Пред болката, в очите ти стаена,
часовникът вгорчено е замрял...
Дори да чуя виеща сирена,
дори да газя до колене в кал,
не бих могла от теб да се откъсна...
Магия си, по-мощна от магнит
с лъчите на небесните си пръсти,
със огънят, във гените ти скрит.
Насред разплакани тъги живея,
затуй не мога да съм литнал смях.
Воюваш ти на мрака с дерибея.
Да ти помагам, никога не спрях.
Дано от кал душите да изчистим!
Дано живота да превърнем в храм!
Спасѝ, любов, света от Антихриста!
Успееш ли, безкрая ще ти дам!
6.07.1993, 12ч.45мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар