Не! Не гледай така уморено!
Знам, любими, че мечът тежи.
Но спомни си, какво бе за мене,
звяр да вържа с небесен синджир!
Той беснееше. Беше ужасно!
В нощи дълги, по-черни от гроб,
ловко действах със огнено ласо
и затягах, затягах нонстоп.
Ти, поемайки мойта щафета,
в огнен щурм злия дух съсечù!
Любовта ми е щит беззаветен -
ще те пазя с вълшебни лъчи!
6.07.1993, 18ч.15мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар