Без теб, любов, бях стон и жива рана.
Без тебе бях изгубено дете.
До твоя слънчев лотос щом застанах,
усетих как небето в мен расте.
Започна злото мълнии да хвърля.
Започна градоносно да гърми!
Със рев изригна вулканично гърло!
Пожар погълна змийските земи!...
Кажи, нали пристига СИЛА СВЯТА,
да сътвори възвишен свят с лъчи?
Щом си любов, ще имаш небесата...
Мечтател ли си, Бах ще зазвучи.
И ще възкръснат тайни закопани.
Животът ни ще гледа изумен...
Нали разбра защо със жар се хванах
лъчи да ти изпращам нощ и ден?
6.07.1993, 13ч.45мин.
---
Няма коментари:
Публикуване на коментар