Внезапно стана. Как се появи?
Говореше смутено и на "ви".
Вълнуваше се, също като мене.
След миг, след два - усетих те дете,
невидимото в тебе доловила.
Вихрушка бясна почна да расте,
като пробудена сторъка сила.
Не си ли ти изгряващият мит,
заплашил с огън зимните несгоди?
Не си ли ти орелът - ангел скрит,
към който звездната любов ме води?
Или си маг, дошъл от друг живот?
Промяна, със вълшебства заредена?
Не питай вярвам ли и във какво.
Сега е важно, че изгряваш в мене!
16.9.1992.
Няма коментари:
Публикуване на коментар