222 години от рождението му / 1770 г./.
---------------------------------
Къде си, мой тъжен Бетовен?
Стена от сълзи ме притиска.
И облак се влачи оловен...
Сама съм, без никакви близки!
А птиците спят упоено.
Сонатата лунна я няма.
Звездите са с мисли вгорчени
в нощта на вселенската драма.
След толкова черни години
тревата от студ почернява.
От ужас покоят се срина.
Ще дойдеш ли, както тогава?...
Скръбта ще се сепне, огряна
от хиляди органни меси
и звездното чудо ще стане.
Но първо, кажи ми - къде си?
14.12.1992, 11ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар