В памет на Жана д' Арк!
Магьосница наричаше ме мракът.
На кладата му неведнъж горях.
Бях горда Жана д'Арк. Не плаках!
Бях обич, болка, грешница без грях.
Каква ли не наричахте ме вие
и в жертвеника колехте овен.
Днес Жана до един ще ви открие,
макар да сте със образ променен.
И ще угаснат кривите ви свещи!
Вулкан изригва. Огнен гняв свисти.
Гответе се за клада най-гореща
и забравете думата "прости"!
18.9.1992.
Няма коментари:
Публикуване на коментар