завъртяха кълбото на времето,
да ме срещнат със мисли неканени -
отзвук тъмен на стари проблеми.
Върху прашния лист на годините
се усмихва позната лудèтина.
Двете толкова пътища минахме,
че ще могат да свържат планетите.
Затова ми е близка - сестра ми е.
И не мога спокойно да гледам,
как се мята пред мен в отчаяние
след плесница на грешка поредна.
А пък крачка една ни отделя
през стените на близкото минало,
та ръка да протегна в предела,
ще затопля ръцете изстинали.
Вместо мене, изгрялото бъдеще,
към което през тръни вървеше,
я затопли с копнèния сбъднати
и с любов, от вулкан по-гореща!
1.04.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар