При вас, кажи ми, има ли поезия?
Да премълчаваш факти, безполезно е.
Каква е истината, все пак ще усетя.
Е? - Вече знаеш моите условия.
В скафандър да живея? - Ще приема!
И нека бъда в тъмнина заровена,
но ме спаси от този ужас земен!
Спаси ме от дребнавости, от дразги,
от земетръс, от змийските заплахи,
от вечната свекървена омраза,
от всички, дето жива ме ядяха!...
Каква е, казваш, твоята родина? -
Планета малка? Още неоткрита?
Повярвай - искам с тебе да замина!
Но там дали обичате жените?
Капризна ти се виждам? Да, така е.
Защото през сълзи напускам нещо,
което още от детинство зная -
съдба кармична - страшна, но...човешка!
26.04.1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар