Без полза е да те замервам с дързости.
От камък си, а аз се уморих.С квадратния ти студ съм се обвързала
и храня те по договор с пари.
До онзи ден с минутното решение
побягвах, да се скрия вдън-гори.
Към теб на безизходицата гения
ме връщаше. И пак - пари, пари...
Детето гледа, как му дъвчеш залъка,
но кой ли може да ти викне: "Спри!"?
И хората, и правдите заспали са,
а ти приспивно им звъниш с пари!
15.02.1978.
Няма коментари:
Публикуване на коментар