Нали, любов, ще бъда само твоя?
Тъй много богове са ме обичали!
Тъй дълго съм била Елена в Троя!
Бях вярната и милата, и плахата...
Любимка бях на пеещи фонтани.
Най- нежните поети завещаха ми,
да бъда птица - царствено огряна.
Кажи, море, къде са твойте приливи?
На радостите островът къде е?
От сълзите ти дълго бях обливана,
макар че слънце в моя мир живее.
Вълните стенат в мен - неутешени са.
Какво пък, нека! Тъй се извисявам.
Превръщам се в мираж, в кристал, в копнение.
За вечни времена ще съм такава!
21.9.1992.
Няма коментари:
Публикуване на коментар