Уморена съдба, непогалена...
Тишината потъва в морето,
а копнежите тежко заспали са.
Сто години проспаха и ето -
морски полъх в покоите качва се,
малка фея очите отваря.
Нито помен от кикот и грачене,
от свистене на вещица стара.
Уморена любов, неотключена...
Събудете се, дни вкаменени!
Вест очаквана днес ще научите -
вече бие часовникът стенен!
Край на дългото сънно студуване!
Самотата извика: - Честито!
А небето, до плач развълнувано,
се сниши и целуна вълните!
17.9.1992, 12ч.
На снимката съм в Аспровалта, Гърция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар