На моя син!
------------Момчето ми, тъга ли пак те мъчи?
Защо се чувствам без вина виновна?
В кошмари виждам, как злокоби злобни
заливат твойта самота с отрови.
За дълго се наложи да сме чужди,
да те лишавам от грижовна нежност,
макар да знаех, колко ти е нужна.
Прости ми, сине!...Боже, как е тежко!
Да може злото в камък да застине!
Гневът ми във вулкан да се превърне!
А болката, натрупвана с години,
да стане боздуган, към мрака хвърлен!...
Мълчах, за да те браня от хиени,
които мразят любовта откòле.
Държах те на дистанция от мене,
но в огън те превръщах, мой соколе!
Дано кошмарът страшен да е свършил!
Дано приключим вече с маскарада!
Повярвай ми - в деня, наречен СВЪРШЕК,
ще дойда, от смъртта да те открадна!
31.10.1992, 20ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар