КОГАТО правиш добро на хората /вместо да им завиждаш/,
КОГАТО контактуваш главно с духовни личности, като избягваш света на елементаризма,
КОГАТО четеш литература, поднасяща ти ценни истини /например, свързани с факти от живота на известни личности и творчески гении - истините от такъв ранг излъчват огромни количества фотони, т.е.светлина/,
КОГАТО успяваш да се изтръгнеш от ноктите на смъртоносния градски въздух и все по-често се втурваш към своята спасителка-природата,
КОГАТО се почувстваш достатъчно силен, за да загърбиш кармичната си привързаност към егоистите от своето най-близко обкръжение, дори с цената, за известно време да се почувстваш самотник,
ТИ СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ДУХОВНО ИЗВИСЕН ЧОВЕК, ИЗВОР НА СВЕТЛИНА!
Ще рече, че твоят заряд от позитивна излъчвателност вече притежава голяма мощност и, благодарение на това, в живота ти настъпват пролетни промени след дългото студуване.
НА ПЪРВО МЯСТО се засилва имунната ти защита до степен, когато спираш да боледуваш.
ВТОРО - за теб изчезват опасностите от катаклизми в личен и в глобален план, защото интуицията ти осигурява тих пристан и те закриля като истински ангел-пазител.
И ЗАПОЧВАТ да ти се отварят златни възможности за реализация във всякаква насока, независимо от кризите в обществото.
ИНАЧЕ КАЗАНО, ти си успял да пробудиш информацията в своето подсъзнание, натрупана там от миналите ти животи /реинкарнации/. Тя е генетично кодирана в твоята ДНК и знае истините, свързани с личния ти житейски опит в днешно време и занапред, като отключва и активизира добродетели от рода на мъдрост, състрадателност, патриотични мисли от най-възвишен вид, любов, която ражда чудотворни способности, творчески изяви и пр.
КОГАТО тялото ни, освободено от слоевете химизирани студоносни частици /нерони/, натрупвани с години върху главните енергийни центрове, "грейне" в невидимия спектър на материалния свят и подсъзнанието ни "СЕ ПРОБУДИ ", идват големите позитивни промени в живота ни :
И ЗАПОЧВАШ да възприемаш всичко, което ти се случва по нов начин.
ВЕЧЕ не избухваш, ставаш по-вглъбен в себе си, мъдър и търпелив, т.е.
ИМАШ нови добродетелни черти на характера, които внушаваш на децата си.
ИМАШ нови, освободили се от егоизма, интереси.
ИМАШ нови морално-етични критерии при оценка на реалността, свързани с човешката дейност, изказвания и отношения към ближния, към природата, към Бог.
ИМАШ нови, неподозирани творчески умения, които те водят към отключване на твоите феноменални заложби и дори до чудотворство. Т.е. ти се превръщаш във ФЕНОМЕН.
Описаният път на духовно съзряване бе извървян и от мен. Заедно с пробудената ми светлина през годините се появяваха съвсем нови и неизвестни преди това различни творчески интереси: ПИСАНЕ НА ПРОЗА И ПОЕЗИЯ, РИСУВАНЕ НА КАРТИНИ /с техниките: масло, темпера, графика с цветен туш/, ПРАВЕНЕ НА СКУЛПТУРИ ОТ ДЪРВО, КОМПОЗИРАНЕ НА ПЕСНИ, ПОРТРЕТНА ФОТОГРАФИЯ и пр.
Но най-странното творчество сред всичките ми изброени реализации бе, че без да владея италиански и немски, спонтанно започнах да пиша лирика на тези езици по един специфичен начин. Дори нещо повече - с лекота правех и превод на въпросната поезия. Нека видим част от нея. Ще започнем с две от италианските стихотворения и с превода им на български. После идва ред и на част от немския цикъл.
ИТАЛИАНСКА ПОЕЗИЯ
/и превод на български, направен от мен- жената, която не знае италиански/
CHIARO DI LUNA
ЛУННА СВЕТЛИНА
Sonno...Stella...Tutto brillare.
Сън...Звезда...Всичко блести.
La una piccola fata
Там една малка фея
sussurrare cosa del mare.
шепти нещо на морето.
E"taceri il tristo passato.
И мълчи тъжното минало.
Sonno...Stella...Luce...Verita...
Сън..Звезда...Светлина...Истина...
Il innamorato mare
Влюбеното море
sognare la suo felicita.
сънува своето щастие.
E chiaro di luna lo carezzare.
И лунната светлина го гали.
18.12.1997 г.
IL FIORE BIANCO
БЯЛОТО ЦВЕТЕ
Ieri ho perso tutto.
Вчера всичко изгубих.
Piove va...Che grande male!
Валеше...Каква голяма болка!
Il buio e un farabutto.
Мракът е един разбойник.
L"urlare: Mani in alto!
Той крещи: Горе ръцете!
Per questo non sto sola.
Затова не съм слънце.
Affondare nel niente.
Потъвам в нищото.
Come voglio essere moglie
Как искам да съм съпруга
del buon celeste vento!
на добрия небесен вятър!
Amore mio, tu domani
Любов моя, утре
saluta il cielo.
поздрави небето.
E per i fiori bianchi
И за бялото цвете
sii uno sole bello!
бъди едно хубаво слънце!
18.12.1997 г.
НЕМСКА ПОЕЗИЯ
/и превод на български, направен от мен - жената, която не знае немски/
WIE EIN SPIEL
КАТО ИГРА
Und schatten lachen zunisch...
И сенки цинично се смеят...
Die wolken sind so viel!
Облаците са така много!
Ein grobe, grobste rachen
Едно грубо, най-грубо гърло
schreit dort: Wie ein spi-iel!...
крещи там: Като игра-а!...
Ich sehe schwarze vogel -
Аз виждам черни птици -
der flug - macht einen kreis.
полетът прави кръг.
Die welt,ist leider,schlammig.
Светът,за жалост, е тинест.
Die welt,ist leider,hei$.
Светът, за жалост,е хладен.
Schon hab"ich neuen name.
Вече имам ново име.
Mein himmel,wo bist du?
Мое небе, къде си ти?
Die wahrheit wird uns zeugen
Истината ще ни посочи
den richter - gros und wei$.
съдията - голям и бял.
Ich bin siegreiches lachen,
Аз съм победоносен смях,
das die gro$e urteil gibt.
който дава големите присъди.
Nur mit der Gottesdrache
Само чрез Божествения дракон
schutzt der geist das lieht.
светлината ще съхрани духа.
Warum schweigst du, mein himmel?
Защо мълчиш, мое небе?
Das stille ist wie ein stift.
Тишината е като един гвоздей.
Ich wei$ - doch jetzt und immer -
Знам - сега и винаги -
deine liebe zartlich spricht.
твоята любов говори нежно.
23.02.1991, Берлин.
--------------
В този град живях 2 години, но имах преводачка.
ICH WAR TRAURIGKEIT
БЯХ ТЪГА
Es hat keinen sinn,die augen zu lugen.
Няма смисъл да лъжат очите.
Ich habe fur immer an sie geglaubt.
Аз повярвах завинаги в тях.
Und bleibe schweigsam.Und nie frage ich nicht.
И стоя мълчаливо.И за нищо не питам.
Vor nachtlicher liebe bin ich geblieben.
При замръкнала обич се спрях.
Manchmal bin ich bitteres lachen,
Понякога съм смях горчив,
auch wenn es von drau$en nicht sichtbar ist.
макар отвън да не личи.
Mein schicksal ist es im heimlich zu brennen.
Орисана съм тайно да горя.
Vor allen meinen toten tagen
Пред всички мои мъртви дни
hat selbst der Gott klein beigegeben.
самият Бог глава склони.
Darum bin ich glauben-traurig, aber gut!
Затуй съм вяра - тъжна, но добра!
Няма коментари:
Публикуване на коментар