под морска пяна ден и нощ се крих.
Невинна бях, а казваха: "Виновна си!",
превръщайки смеха ми в тъжен стих.
Заспивах, в зимните кошмари сгушена,
за да повярвам в Андерсен, в Перò.
Земята се напука. Почна сушата.
Равел написа свойто "Болерò".
Тогава пролетта прекрачи прага ми
и затанцувах в здрачни светове.
Не зная, злобен дух ли, баба Яга ли
се мъчеше със студ да ме скове.
Подгонена от ножа на интригите,
протегнала ръце, зовях Титан.
И той дойде...Блестят слънца изригнали.
Нали си тук, мой рицар обещан?
22.9.1992.
Няма коментари:
Публикуване на коментар