83. ГЛАСЪТ НА МАЛКАТА ТЕРЕЗА... /31-ви декември/

На моята благословена майчица, която ме е родила някога...
Знам, че скоро ще позная нейното озарение насред околния мрак.
И това ще се случи, когато след години лъчите на любовта ми ще се слеят със светлината на едно ангелско създание, наречено Тереза - небесно посочената любима на сина ми.
През 1992г., когато пишех стихотворението, живеех в истински ад, лишена от любов и малтретирана от злото. Това е цената, която съм платила за все още далечните напред благословени години от живота ми.

---------
ГЛАСЪТ НА МАЛКАТА ТЕРЕЗА /Мари Хигелс/

Къде си, майчице-небесна рана? 
Нощта е мащеха. Денят - присъда.
Ако поискаш в ада да остана,
кажи ми, мамо и ще бъда мъдра.
Щом в черна пропаст ме захвърли мракът,
тъгата ти с вълшебен лъч ми свети.
Как искам в ден, сънуван и очакван,
да ти умия с благодат нозете!
Нали ще сложиш празнична трапеза
със щрудела от ябълки в средата?
Нали ще бъда малката Тереза,
дошла, за да се сгуши в твойта святост?
Любов си ти и с дух неземен светиш,
венчана за доброто на живота.
А аз съм цвете - твойто звездно цвете,
родено от сълзите на Голгота.

31.12.1992, 13 ч.
-----
Тук сме двете с родената в Италия слънчева Тереза /родена през 1993г./.
Снимката е направена  през лятото на  2014г. в София.