84. В ДВАНАЙСЕТ ТАЗИ НОЩ! /31-ви декември/

Посвещавам на жената-светлина, моята майка от минал живот!

-----------------------------------

Щастлива ли си, мамо? Доверù ми,
ако живееш още сред тегòби.
Повярвай ми - вълшебна сила имам!
Тя може и годзила да загроби.
Ако кошмар се появи в нощта ти,
да си направи сметка отдалече -
в самия пъкъл мога да го пратя
и с него - всеки, който ми попречи!
Гордееш ли се, майчице, със мене,
че се стремя да съм зорница ясна?
Пред Голиат не паднах на колене.
С ламята се преборих и израснах.
Дали ме помнят твойте длани, мамо?
Без тебе празен е животът тука!
Без тебе капчица отрàда нямам!
Горчива ми е всякаква сполука.
Но ти не ме мислù - ще издеяна.
Загърбила съм своя ден разплакан.
В дванайсет тази нощ бъди огряна
от любовта ми, грейнала сред мрака!
31.12.1992, 16 ч.