На теб, сияние вълшебно!
---
За мъж неземен аз съм отредèна!
Самотник тих, той глухо нощем стене,
препълнен със копнежен вик до горе.
Творец на светлина, смирен, потаен...
Насред сълзите земни ще го видя!
Дали във ОНЯ МИГ ще ме познае?
Дали долавя моя зов зазидан?
Изнизаха се хиляди години...
Не спрях с любов мечти да освещавам!
Небе, небе - в Нирвана събери ни!
Подготвена съм вече за тогава,
когато вихър бял ще ни поеме,
създаден в огъня на висша сила. Сред заревà, като слънца големи,
ще грейнат два копнежа златокрили...
ЗА МЪЖ ВСЕЛЕНСКИ АЗ СЪМ ОТРЕДЕНА -
МЪЖЪТ-БЕЗКРАЙ, ВГРАДИЛ ЗВЕЗДИТЕ В МЕНЕ!...
26.12.1992, 11ч.20мин.
Написано отдавна, но се отнася за мъжа от днес,
с когото скоро ще се срещнем/за пръв път/ в Пловдив - моят роден град!
ПЛОВДИВ=63= ОТЕЦ
-------
с когото скоро ще се срещнем/за пръв път/ в Пловдив - моят роден град!
ПЛОВДИВ=63= ОТЕЦ
-------
Няма коментари:
Публикуване на коментар