27. ЖИВОТ, ЖИВОТ!... /30-ти октомври/

Не! Никога не бих се големяла,

макар че вече си разбрах цената.
Любов ме чака в троновата зала,
загърбила душите нумизматни.
Припомням си за дяволското бреме
и ме полазват тръпки чак в петите.
А съвест угоена в хола дреме
и стрелкат се нахални паразити.
Гласуват нейде мùжави закони.
Тълпата ръкопляска: Браво! Браво!
В съда господстват нрави безпардонни...
Защо, живот? Защо така направи?
Как не видя, че клона си отряза!
Той даваше ти сила сума време.
Сега си паднал, полумъртъв, празен.
Къде са лозунгите ти големи?
Преяждаше и стана многослоен.
Кажи ми, егоизмът колко струва?
Научи ли поне, любов какво е?
А знаеш ли, защо си съществувал?

30.10.1992, 13ч.