22. ЗЕМЯ, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ /18-ти октомври/

Дете на дух, величествен, особен,

божествен огън в твоя взор гори.
Какво, че със измами те заробват?
Надрасна ти проклетите пари!

По-светла от мираж, от хляб насъщен,
в легенди стари себе си позна.-
Сълза, с отключена библейска същност,
тревога, скрита в поглед на сърна.

С ДУША, СЪЗРЯЛА ПЪТЯ НОВ...
С ХАРАКТЕР, ТВЪРД КАТО ГРАНИТ...
БЪЛГАРИЙО, 
ЗА МЕН СИ ЛЪЧ БЕЗСМЪРТЕН И ЛЮБОВ,
И БОЖЕСТВЕН  ЩИТ!

Любов си ти, вградена в тъжни песни,
в надеждите ни за живот спасен,
в стиха-бунтовник, който мощно кресна,
щом мракът сграбчи твоя страдащ ден.

Богинята на мъдростта те пази
от стъпване накриво във калта.
Нападат те коварства и омрази,
но ти стоиш над всичко, над смъртта!

Сама съдбата своя си избрала -
над бездни да летиш в безумен скок,
да бъдеш сила - рицарска и бяла,
да бъдеш извор - тъжен, но дълбок!

18.10.1992, 12ч.30мин., София
/Богинята на мъдростта се казва София/.